автор: Христина Христова

Със сигурност някои от вас ще си помислят, че заглавието е крайно и фанатично. Или френетично. Или че звучи налудничаво и конспиративно. Да си мислите тези неща са се погрижили всички казионни медии, които са част от обиграната и работеща схема в глобалната информационната война за нашите съзнания.

Повярвайте, много ми се иска и на мене да беше така, както си мислите. За съжаление обаче, това е горчивата истина с днешна дата, през май 2014 година, в навечерието на Евроизборите: Атака е единствената алтернатива за спасяването на това, което остана от България.

Казвам „за съжаление“, защото е много тъжен фактът, че в нашето общо отечество остана една-едничка политическа сила, отстояваща националния интерес в безмилостно пренареждащия се свят. А реалността е брутална. В структурирането на съвременната геополитическа карта на света, в който основна роля играят САЩ и техният сателит Европейският съюз,  човекът, неговият живот и националният суверенитет вече не са фактор, нито ценност.

Фашизмът е новата евроатлантическа доктрина. И за съжаление това е самата зловеща реалност, а не конспиративна или налудничава  шега.

Доказа го за пореден път, по категоричен и безскрупулен начин фактът, че нито една държава от Европейския съюз не реагира на клането в Одеса, нито осъди ескалиращото насилие в Славянск, Мариупол, Краматорск и във всички градове и села на територията на Южна и Източна Украйна, в които населението отказа да бъде част от сценария на фашистката хунта в Киев. Нещо повече. Военният преврат, кръвопролитията и насилието в Украйна бяха финансирани и осъществени с любезното съдействие на ЕС и САЩ. И доказателствата вече не могат да бъдат оспорени.

Но – все пак останаха и мислещи хора в Европа, дори и в САЩ, макар, за съжаление, те все още да не са мнозинството у нас. Така или иначе светът бавно и сигурно започна да проумява истината, че задкулисният финансов и олигархичен елит си е присвоил правото да се разпорежда еднолично не само с отделния човешки живот, но и със съдбата на цели държави и геополитически региони. Затова повече от всякога пътят през историята на малка България е свързан с този на Европа и света. Нашият скромен дял в огромната и жестока геополитическа игра може би ви се струва незначителен. Мислите си, че на Големите играчи и на стоящите зад тях интереси не им дреме за най-бедната и изпаднала държава в ЕС, чието население вече е лишено от всякаква авторефлексия и е отчаяно до смърт от безизходицата на своето съществуване.

Не е така, приятели.

Не е така.

За тях е важна всяка педя земя. За тях е важна всяка капка природен ресурс. Без значение в кое кътче на планетата се намира.

Чуйте.

Моля ви, чуйте ме!

България не е изключение.

Точно обратното. Брюксел, като един съвременен Франкенщайн, постави цяла Европа на колене и със своите финансови, военни и икономически скалпели я изроди до неузнаваемост, неусетно я принуди да се отрече от своите интереси и сигурност, да забрави  духовните и религиозните основи, които я крепят. Европейските държави се отказаха от своя суверенитет, изправиха се срещу самите себе си в името на световната хегемония на съвременната американска империя, която създава едно ново човечество – лишено от паметта, лишено сакралността на своето съществуване. Така в началото на 21 век Европа се превръща в мрачен готически декор на собственото си историческо и културно минало.

Чуйте!

Европейски съюз вече не е едно и също с Европа.

Кървавите събития в Украйна и избиването на невинни хора по особено жесток начин показаха недвусмислено, че на власт в Европа отново е фашизмът. Подкрепата на тези събития от европейските правителства разкри ужасяващата и горчива истина, че Старият континент е безгласна кукла на конци, която е поела курс срещу собствените си народи. 25 години след рухването на комунизма, на Европа й беше наложено от световния жандарм САЩ да застане отново срещу СССР и да изгражда нова Стена, в пълен анахронизъм с политическите и икономическите тенденции за едно естествено партньорство между европейските държави, в това число и Русия.

Чуйте!

Русия отдавна не е СССР.

Русия винаги е била неделима част от историята, културата и съдбата на Европа. САЩ, разбира се, не харесват този факт. Затова протегнаха дългата си кървава ръка до самото й сърце. На тях не им е нужна силна и обединена Европа по пътя към световната хегемония. Какво очаквахте? Русия да гледа безучастно това? Да не защити своя национален и военен суверенитет? Нещо, което останалата част от Европа не направи. Днес, на практика, Русия е единствената световна сила, която пази Европа от собствената й глупост. А по този начин се опитва да опази и света от новата световна война, която САЩ предизвиква.

Наистина ли не проумявате тази проста истина?! Или се страхувате да приемете суровата реалност, мислейки си, че като крием главите си в пясъка, бурята ще ни подмине?!

Нима заради страховете си ще проспим началото на новия фашистки марш из Европа?

Най-срамното, жестокото и циничното в поведението на ЕС, в това число и на България, е шокиращият факт, че 69 години след победата над фашизма, предизвикал опустошителната Световна война и отнел живота на 73 милиона души, Европа забрави изцяло своя исторически урок и в момента абсолютно безразсъдно, като в безпаметен делириум, подкрепя заедно със своя атлантически господар едно незаконно фашистко правителство, което избива, коли, пали и изтезава собствения си народ пред очите на целия свят!

Спите ли?! Слепи ли сте?! Глухи ли сте?!

Наистина ли не осъзнавате какво всъщност се случва?!

Това ли е вашата Европа, която ще подкрепите на 25 май?!

Казвате, че не? Но ще направите точно това!

Защото:

Нито една политическа сила в България, освен Атака, не осъди възкръсналото, зловещо лице на фашизма в Европа. Точно обратното – информационната война в медиите върви с пълна сила, внушавайки, че военната хунта в Украйна действа срещу терористи и сепаратисти. Съвременният холокост в Одеса беше наречен антитерористична акция. Убиват невинни мъже, жени и деца, изгарят живи хора – и това се нарича въвеждане на демокрация, както навсякъде по света, където са се намесили САЩ.

БСП по категоричен и безпардонен начин предаде целия си електорат, като призна незаконното правителство в Киев, застана срещу Русия и не осъди геноцида над мирното население в Украйна. Всичките решения на правителството са под явната диктовка на НАТО, Брюксел и САЩ. ГЕРБ, Реформаторският блок, ДПС – тук коментарът дори е излишен. Всички те демонстрират категорична евроатлантическа ориентация и по време на своите управления предаваха последователно националните интереси, като един след друг се превръщаха в инструментариума, с който беше съсипвана и унищожавана България. А днес всички те запяха дружно с Плевнелиев и доказаха своя общ политически генезис.

А какво да кажем за новите?

Бареков и неговата партия, сглобена набързо като патерица на следващото управление, покани на своя учредителен конгрес не кой да е, а Уесли Кларк – натовският генерал, който ръководеше бомбардировките над Югославия, известният лобист за добив на шистов газ. АБВ – проектът на Първанов и Борисов, целящ допълнително разцепване на объркания и обезверен електорат на левицата – прозрачно до болка. НФСБ – отцепилият се от Атака бургаски олигарх, създал своя проект по поръчка на ГЕРБ и обслужващ неговите интереси с цел разпиляване на патриотичния вот.

Нито един от гореизброените основни политически играчи не осъди възродената фашистка доктрина в Европа.

Нито един от тях не застана с ясна позиция в защита на националния ни интерес и не се обяви за еманципирането на Европа от задушаващата хватка на Брюксел и Вашингтон.

Нито един от тях не постави интересите на България над тези на ЕС и НАТО.

Аз обаче не искам тази Европа.

Това не е моят Европейски съюз. Това не е и моята България.

В навечерието на Евроизборите Атака отново се оказа единствената политическа сила, която за пореден път артикулира адекватно събитията в Европа, Украйна и по света. Единствената, която ясно и категорично вече 9 години издига за своя кауза националния интерес и суверенитет.

Всички пророчества на Атака, които бяха обявявани за измишльотини и конспирации, се сбъднаха. Едно по едно – всички. Оказа се, че това не са били пророчества. А ясни и точни прогнози, опиращи се на реалностите и на познаване на силите, които движат съвременната история.

Една по една на бял свят излязоха предизвестените истини, за които Атака не се умори да тръби вече девет години. Няма нито една гореща тема в днешния живот на държавата, за която Атака да не е алармирала много преди фактите да ни извадят очите. Но не се намираше кой да чуе този глас. Едва когато следствията се стоварваха с пълна сила върху главите ни, ние случайно се сещахме, че за това май Волен вече беше бил камбаната. Така беше с дебата за чуждите монополи, така беше с ислямските пришълци, представящи се за бежанци, така беше с демографския срив, етническата подмяна и циганизацията на България, така беше с безконтролната циганска престъпност и умишленото бездействие на държавата, с ограбването на природните ни ресурси, с внасянето на цветна революция през юни миналата година, с режисираните протести на студентите, с налагането на хомосексуализма и педофилията като норма в обществения живот, с разрушаването на традиционните ценности и семейството, с войната срещу православния свят от страна на евроатлантизма, с куп външнополитически позиции и коментари за събитията в Сирия, а преди това в Ирак, Либия, Афганистан. И днес – със събитията в най-горещата точка на света – Украйна.

Абсолютният парадокс е, че тази Атака българските лакеи нарекоха фашистка партия – точно тази единствената партия, която се обяви срещу фашизма – съвременната идеология на ЕС и САЩ.

И всички вие, мои сънародници, се хванахте на тази въдица абсолютно първосигнално. Без да се вгледате и да анализирате случващото се. В пълно противоречие с очевидната истина и очевидните факти. Всички вие предпочетохте да възприемате Волен Сидеров просто за луд. Без всякаква съпротива приехте да мислите това, което ви накараха да мислите. Повярвахте на палячото Найо, но отказахте да повярвате на истините, които шепа български патриоти изнесоха стоически на раменете си.

Да, Волен е луд.

Само че Луд с голяма буква.

Трябва да си наистина Луд, за да не се умориш да отстояваш своята кауза, когато всички те сочат с пръст и крещят в екстаз „Разпни го!“. Тълпата винаги е била гладна за хляб и зрелища. И затова невидимият кукловод винаги се е грижил старателно да й ги осигурява.

Вярно е и другото – Волен сам позволи всичко това. Кръвта му бързо кипва, духът му бързо се пали. Но в крайна сметка, ако не беше такъв, може би нямаше и да е той. Навярно нямаше да издържи на огромния натиск да бъде сам срещу всички. Не можем обаче да подминем и факта, че за 9 години Волен Сидеров и хората около него израснаха и узряха значително в общественото и политическото си говорене, добиха реален политически опит и се формираха не само като компетентни обществени и парламентарни фигури, но и като личности, които неуморно отстояват своята кауза с цената на всичко – да си върнем България. От малката, но вярна чета, вече са отпаднали случайните персони и в нея останаха истинските патриоти – подготвени, информирани и безкомпромисни в отстояването на националния интерес, в адекватното артикулиране на българските, европейските и световните реалности.

Днес категорично искам тези хора да ме представляват в компрометирания Европейски съюз. Убедена съм, че техният глас е нужен там, заедно с гласа на останалите националистически и евроскептични партии, които набират все повече сила и подкрепа в Стария континент. Това е Гласът на обединяващата се по нов начин Европа – не Европа на Брюксел и Вашингтон. А Европа на свободните отечества. Сегашният формат на ЕС рано или късно ще бъде разрушен.

Това е Гласът и на все повече мислещи, интелигентни, образовани и академични хора в България. Не е просто и само гласът на отчаяните и онеправданите. Не. Всеки, който се опитва да се взре отвъд клетката на личното си съществуване, вече е видял очевидната истина:

Атака сочи единствения път и е единствената алтернатива за спасяването на това, което остана от България.

Аз видях за себе си тази очевидна истина.

Защото обичам България и тя все още диша в сърцето ми.

Защото обичам тази предала себе си, красива и древна Европа.

Защото ми е близка и сродна душата на възкръсналата от пепелта Русия.

И вярвам, че можем да си ги върнем.

И трите.